България, Православието, историята

Събраните тук текстове са публикувани в българската периодика през последните години и всеки от тях е излязъл по повод на определени събития. Когато се поставят един до друг, те показват, че не става въпрос за случайни плодове на авторския ентусиазъм, а за части от внимателно планиран и дългосрочен проект. Въпреки че Георги Тодоров може да не е единственият представител на този проект в България, той със сигурност е най-непоколебимият му двигател.

Дори беглият преглед разкрива важния аспект на неговата работа – разобличаването на утвърдените митове в българската история. Тодоров се занимава с теми, които често са идеализирани в нашата историография като "златният" век при Симеон или Априлското въстание. Според него тези исторически моменти, които обикновено предизвикват национална гордост, всъщност представляват значителни провали и пропуснати възможности.

Разбираемо е, че критичният поглед към митологията е основна характеристика на автентичния подход към историята. Това което отличава Г. Тодоров от типичния исторически критик е фактът, че той атакува самите основи на историческото мислене зад българската и европейска историография през последните три века.

Той идентифицира недостатъците в начините, по които различни явления се интерпретират като исторически ценности чрез краткотрайни причинно-следствени връзки. Отказвайки да следва такова мислене без стратегическа стойност — което води до идеологическа обърканост — Тодоров настоява да разглежда историята през перспективата на антропологичното разбиране и духа ѝ. Това налага радикално преосмисляне както на ценностите, така и на структурите.

Специално внимание заслужава неговото изследване относно архитектурната модернизация в София края на XIX век; акцентът не пада толкова върху фактическите данни колкото върху демонстрирането na грешките при формиране културната идентичност през XIX век. По същия начин той подхожда към актуалните проблеми днес с подобна решителност.

Основният фокус остава върху трансформацията между вертикални структури и хоризонтални подходи - предлагането им като максимуми мъдрост означава отключване ново значение за социалното развитие.
Когато говорим за анализиране истории чрез антропологична призма у Г.Тодоров централна роля играят християнските ценности основани в Православието; позицията му позволява оценяване без замяната еднозначие времевими митологии с новопоявили се такива—целенасочено запазвайки универсалността.

Читателят свободно може да одобрява или оспорва мнението му; независимо дали приема тезисите му или не – те служат като важно средство за допълнително осветление над очевидното . Освен това тъй-като неможе да бъде ограничен от академичен стандарт понякога стилът звучене крайно или патетично—както изглежда произтичащи страст по България ,Православие И История която трудно би могла описана само с една дума „страст”.
Георги Каприев