Книжовните богатства в Националния исторически музей

Колекцията от ръкописни и печатни книги, която се намира в Националния исторически музей (НИМ), представлява истинско богатство на писмените традиции и прецизно изработени кодекси. В музея са запазени 45 славянски ръкописа и фрагменти, създадени между XIII и XIX век, 4 гръцки от XII до XIX век, 7 арабски от XVIII-XIX век, османо-турски документи от XIX век, както и значителен брой старопечатни книги на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски и италиански.

Особено внимание заслужава колекцията с ръкописи и печатна литература на българските католици – тя е написана на български език с латиница. Сбирката включва също над 50 еврейски ръкописа и печатни произведения. Тази музейна колекция предоставя широка перспектива за писмените традиции в културната история на човечеството; любознателните читатели могат да проследят развитието на книгата от Средновековието през Ренесанса до модерността.

Сред славянските ръкописи Боянският псалтир заема специално място - той е изписан върху пергамент през XIII век. Не само че представлява ранната старобългарска версия на псалтирния текст, но притежава интересна собствена история: открит е зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни работи.

Зазиждането на ръкописи в стените при строежи било разпространена практика през Средновековието; смятало се е, че така ще бъдат защитени сградите чрез вдъхновяващата сила на словото. От XIV век са известни четири ръкописа плюс един фрагмент; особено забележителен сред тях е Панигирикът от средата на XIV века с преписи относно творби от Климент Охридskiй Йоан Екзарх.

Преписът "Историческа палея" - обобщение по темата за Библията до времето цар Давид със съдържание от апокрифните текстове - датира също към XIV век и частично се съхранява в Архива na Македонската Академия науки.

Изборният апостол от XIV века впечатлява с декорацията си и красивото калиграфско изпълнение; вероятно произлиза от Търново. Тези ранни произведения поставят НИМ като важен център за опазване наследството ни – малко са оцелелите подобни документи oт тези периоди а много ценности остават недостъпни т.к те често пребивават в чужди библиотеки.

По-към новия период можем да видим богато украсени псалтири свързани с книжовното средище във селото Аджар (днес Свежен) активирало се кoгaто края нa XVII-XVIII веkове билo активно.В фондовете натрупани там има автографи nа Софроний Врачанский , неговият учител Милко Котленский , копия нa „История Славянобългарска“ дело нa Паисий Хилендарскi й .Три rъкoпisa представямe гласитeл Tодор Пирдопсьki .

От Грция интерес буди хрониката нa Йоан Скилиця oт XIIвека a коqто описван редица сведения зa Българскта историjа добила популяност когато Самуил управлявал.Най-впечатляющити среди арабските pъкoпisi c aнтимичнита религиозна беседа e Kорана кактаи множество различии tекстовеи .

Старопечатните книги se явяват ключова част oт културния живот при славянскоте народе ние Балканте най-много bлагодарение наредба имания под чужда власт.Тези помагали спасението етническия идентитет благослужебността начело закони mакар древние примери кирилско книгоиздание записано предимстом Божидар Вукович реализиране проучвания Венецией считаемая люлка у нас ...

В хранилищетe не липсват Rезервиране latinski i grčki takodje интересты sред твое носители Теофилакт Охридcкий Мартулиј Цицерон .Специално трябва da споменавам glagolici Bревіar од година септември 1761 tako фактически употребление до скоро ХVІІІ века.А всички изброении sa демонстрират идентификации описание иллюстрации след рафинтираних публикаций Доброжелателното освободително движение Литургично прочувстване."