Вечер в страната на спомените Т.2

Две свещи, които горят, и букет от рози...
От нашето дишане се издига синкавият дим,
светлината рисува сенки по стените в странни форми,
в ритъм повтаряме танца си...

Навън бушува буря, клоните на стария бряст
удрят силно по прозорците.
Сигурен съм, че ме завладява „старата”, позната емоция –
явно оживяла стари чувства...

Старият будилник бавно звъни,
гонейки времето да го хване -
мълния внезапно прорязва нощта
и с небесна светлина ни озарява за миг...

Ураганът наближава, моментът е близо
да ни хвърли на безимен връх...
Той реве в яростно кресчендо,
вибрирайки с нашия ускорен дъх,

защото въздухът там е оскъден
и дишането става трудно стигнал ли си до върха.
А ветровете треперят свещите — те мигат,
но също така и се разгарят с неочакван пламък...

Из книгата