Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

В творчеството на Борис Христов не съществуват сезони или годишни времена. Липсват пролет, есен и зима. Не се наблюдава движение в космическия календар, нито климатични промени или географски райони. Антонио Вивалди отсъства от неговия свят, както и акварелите и природата. Пейзажите са заменени с пустинни образи на Човека.

Лирическите фигури в поезията му почти винаги остават статични под влиянието на унищожителната библейска жега. Преобладават избледнели сцени в сепийна гама, където пясъкът и пепелта дават форма на вятъра. Темите за горещина, сухота, безплодие и самота доминират над всичко останало; така че цялостният стил е толкова дълбоко свързан с библейската символика, че портретите на поета започват да наподобяват изображения на пророк.