Планката и Болтът. Катерачни истории

Когато Ели публикува „Клемата и френда“, епохата на „героичното“ катерене все още не беше приключила, а забиването на болтове се смяташе за признак на слабост. И така, след около десет години, този болт започна да се възприема почти като критерий за това дали един алпийски маршрут е „съвременен“ и „предизвикателен“. Затова не ме изненада фактът, че новото заглавие на книгата й е „Планката и болтът“.

Разбира се, тук има доза ирония. Ясно е също така, че между двете книги (и периоди) има връзка - Клавис вече е пораснал и променил своето мислене. Най-прекрасното в случая е, че той успява да запази автентичния си дух и осъзнава например какво отличава катеренето от пъненето: базовата сила и мускулната издръжливост. Новото време обаче донесе със себе си нови “герои”.

Ели използва целия набор от термини в катерачния сленг и внимателно събира мъдри размишления относно спорта. Не би било чудно ако всеки читател открие нещо близко до себе си в текста. Съществуват много точни и смешни обяснения; например: "Обери" не представлява просто дума - то е вик или воля за действие, която трябва да бъде реализирана незабавно", или пък определението за "Фън клайминг". Но хайде сега сериозно: "Има алпинисти, които оставят следа в историята чрез това, което са покорили, а не с хранителните си навици".

В цялата книга преминава една идея: „В катеренето няма магии“. Как тогава продължаваме да го практикуваме 30-40 години или даже през целия ни живот?

Точно това изглежда Ели успява да ни предаде в новото си произведение. Което напълно оправдава времето отделено от тренировките ни за прочитането му!