Съвременно българско изкуство. Имена: Христо Нейков

В серията „Езически празници“ графичните произведения напомнят за древни теми и предизвикват усещането за съдбата на един народ, подобно на творбите на Гоя. Вместо да яздят коне, жените са яхнали биволи, а в сцените се виждат жени в плевнята – те се къпят, мечтаят и обичат. Мъжете са разпънати, като кръстът и колелото присъстват неизменно.

Христо Нейков (1929 – 1999) притежаваше естествен артистизъм и чувство за хумор, което понякога дори надминаваше това на неговия чичо Дечко Узунов. Той съчетаваше аристократично отношение с чувствителност към първоначалността и непосредствеността на българския народ. Ценеше буйството от селските тържества и ритуали сред шопкините, откривайки в тях красота равна на тази у античните вакханки. Създаде творба като „Отвличането на вакарелките“, където героините яздят биволи; те са не по-малко завладяващи в своята опияняваща езда от сабинянките. Умее да погледне дълбоко в интимния живот без вулгарност и преобразува плевнята в храм на живота, както ярема от каруцата извисява до Разпятието.

Литографиите му към „Конармия“ от Исак Бабел не представляват просто опит за визуализиране; те изразяват личната перспектива на Христо Нейков относно времето изпълнено с надежди. Това е усилие да улови духа преди трансформацията във хората – години когато не им били нужни стихотворения за себе си или мисли за извършване подвиг. Начинът по който той реагирал спрямо близкото минало и актуалните проблеми насочва вниманието ни към Борис Ангелушев, Илия Бешков и Ренато Гутузо. Така чрез тематики около саможертвата, пътя и човешкия живот – познат още отдавна – Христо Нейков допринася със своя уникален принос.