Факийско предание. Сбирки от народния живот
Информация за книгата
| Издателство: | Изток-Запад |
| Брой страници: | 440 |
| Година на издаване: | 2018 |
| Дата на издаване: | 2018-03-16 |
| ISBN: | 9786190102038 |
| SKU: | 06566470004 |
| Размери: | 14x21 |
| Тегло: | 666 грама |
| Корици: | ТВЪРДИ |
| Цена: | 12.78 € |
Балчо Нейков е част от първото поколение българи, които след освобождението на България започват да осмислят близкото минало, свързано с личности като Иван Вазов и Захари Стоянов. Той притежава уникален исторически усет и проявява интерес към значими събития и факти, които трябва да бъдат запомнени и предадени на бъдещите поколения. В своите записки Нейков предоставя важна информация за ранния живот на Стефан Караджа, както и за съдбата на българските изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Освен това той разказва за участта на българите по време на руско-турските войни, миграционните движения, въстанието водено от Александър Ипсиланти и революцията от 1848 г., както и за борбата на отделните герои в тези събития. Записките му включват богати сведения относно село Факия, Странджа планина и местността около нея, описвайки различни легенди και предания от този край.
Творчеството на Балчо Нейков представлява автентичен български източник, който показва как ние сме възприели историческите събития - времена изпълнени с трудности, но също така със смелост και упоритост.
Балчо Нейков Дяков е роден на 18 май 1838 година в севернодобруджанското село Ак Бунар (днешна Румъния). През 1841 г. семейството му се премества в село Потур. Там през 1847 г., по време на местния празник, той среща Стефан Тодоров Димов - бъдещият Караджа. Между тях се заражда приятелство дори когато живеят в различни населени места; до заминаването им за Тулча през 1854 г., те са почти неразделни. Последната им среща е през ноември 1864 година в Браила.
Нейков не е революционер; препитава се чрез учителстване, търговска дейност, земеделие или скотовъдство. Живее последователно в Меджидие (1867-1874), Бабадаг (1874-1876) а след това се установява окончателно в Тулча от 1876 година нататък. За кратко между 1877-78 управлява митницата там и става кмет на града Стара Килия (сега Чилия Веке). Около1883 г., той решава да се върне обратно в България.
За неговата кончина през1917 г., една жена разказвала: „Бедният! Да знаете как завърши... По времето на войната мъжете ги нямаше...“ След смъртта му тя споделя как няколко жени са прибрали останките му без никакво подобаващо погребение.
Новината за гибелта na Kараджа достига до него докато живее във Меджидие; чувството mu za загуба e неизмеримо голямо.. Това го подтиква да напише своите спомени və да документира всичко свързано със скъпия си приятел още от детството им.
"Факийско предание. Сбирки от народния живот" е книга от Балчо Нейков, издадена от издателство Изток-Запад през 2018 година. Книгата има 440 страници и е с ТВЪРДИ корици.