Сами срещу слънцето

Книгата на Павел Бебов "Сами срещу слънцето" ни отвежда в българското село, но не такова каквото е днес: опустошено и обезлюдено, с празни ниви и разпадащи се къщи. Вместо това, тя ни връща към времето преди 1989 година, когато селото е изпълнено с живот - нивите са равномерно подредени, а хората работят усилено и споделят любовта си.

В централната част на историята стоят съдбите на двамата главни персонажи: председателят на селскостопанския комплекс Стоян и младият агроном Петър. Те се сблъскват със значителни трудности както в професионалния си живот, така и в личен план. Въпреки че комплексът е сред най-добрите в региона, проблемите не липсват - съществуват конфликти между различните бригади от околните села и вътрешноорганизационни напрежения. Председателят има за цел да вдъхнови хората да повярват във възможностите си и да постигнат повече успехи; обаче понякога те предпочитат да инвестират усилията си в индивидуални цели вместо общността. Затова той разчита основно на ентусиазма на младежите – Петър и колегата му Антоанета. Авторът перфектно улавя атмосферата на селото през този период и описва детайлно живота в комплекса, който силно влияе върху героичните линии. Тези детайли обаче не натоварват читателя; те представляват изкусно избрани щрихи, които допълнително оформят картината без излишна умора.