Ако някога успееш. Стихове

Убеден съм, че някои хора ще считат тези стихотворения за прекалено сантиментални. В контекста на утвърдените или претендиращи за канон днешни образци на модерната поезия, тези редове действително изглеждат уязвими и беззащитно-красиви.

Въпреки това, други ще открият в тях най-същественото – духа на всичко онова, което наричаме поезия. А той се изразява в смелостта да бъдеш искрен пред себе си, в наслаждението от свободата да изпитваш тъга и в уважението към лириката като начин за възприемане на света.

Много от творбите на Борис Жогов напомнят песни, които бардът пее с танц по ръба на сантименталността, но със свой собствен хипнотичен стил.

Пожелавам успех и на този вид изящна литература, чийто мелодични рими и мрачни настроения ни връщат носталгично към символистите. Само среднощното уиски ни напомня за истинската ситуация – не става въпрос само за настоящето; ние сме все така – винаги извън място, винаги объркани и бездомни...

Бойко Ламбовски