Българската перспектива към художествената култура отвъд Желязната завеса през 1960- те години

Монографията изследва погледа към френската арт сцена от България през 1960-те години. Посредством конкретни случаи е изявена културната динамика на десетилетието. Обсъждат се участия в международни арт форуми, размяна на изложби, примери от визуалната култура на всекидневието.



Монографията изследва погледа към френската арт сцена от България през 1960-те години. Посредством конкретни случаи е изявена културната динамика на десетилетието. Обсъждат се участия в международни арт форуми, размяна на изложби, примери от визуалната култура на всекидневието.

Изследването се развива към множественост: към разгледаните казуси може да добавяме още. Невъзможно е погледът към Франция да бъде разграничен строго от погледа към Запада, както и от контактите с други страни на изток от Желязната завеса. Тази множественост е затруднение, но и шанс за по-широк хоризонт на днешното разбиране.

През разглеждания период френското изкуство е представяно в България ретроспективно и избирателно. Идеологизираната критика обсъжда някои достижения на модерното изкуство до Втората световна война в границите на фигуративния образ, но не харесва машините на Тенгели, оп-арта, чудатите обекти на Новите реалисти, антропометриите на Ив Клайн. Пикасо е представян само с ранните му периоди. Завесата на смислите се оказва най-устойчивата проява на Желязната завеса. Множество референции към гласове на артисти, критици, идеолози от напрегнатия дебат през 1960-те изразяват потребността за разбиране на случващото се днес.