Ябълковият човек

Мълниите изглеждаха като огнени патерици, които пробождаха облаците, спускащи се от манастира. Те куцаха и се накланяха, докато най-накрая не легнаха по корем над селото. Дъждът падаше в мощни струи. Беше видно как водните потоци първо слизат надолу, после заемат странично положение и накрая заплитат пръсти, създавайки своя дъждовна кошница.

Дъждът валеше и с тежестта на мъката. Такъв дъжд, идващ от манастира, носи голяма скръб. Той тъгува за небесните явления – звездите и всичко зад тях; за кръглите залези и това след тяхното затихване; а също така за много други непознати неща.

И когато скръбта на един дъжд е силна, то той самият става велик.