Отново под бащината стряха. Сборник разкази

Професор д-р Виден Георгиев е роден през 1925 година в село Гинци, разположено в община Годеч. Той завършва медицинския факултет в София през 1954 г. и след това посвещава много години на катедрата по физиология и биохимия на Националната спортна академия (НСА), където последователно заема длъжностите асистент (от 1955 г.), доцент (от 1967 г.) и редовен професор (от 1975 г.). В тази институция се утвърдил като един от водещите експерти в сферата на спортната физиология и медицина. През 1963 г. получава докторска степен в Института по експериментална медицина към Руската академия на медицинските науки.

Той печели конкурс организиран от ЮНЕСКО за специализация по неврофизиология във Франция, където работи като научен изследовател в лабораторията на Френския национален здравен институт, а впоследствие и в катедрата по физиология на Сорбоната между 1964 и 1966 година.

Георгиев има над сто научни публикации както у нас, така и зад граница, сред които две монографии: "Проприорецептори и кръвообращение" (1965) и "Периферно и мозъчно кръвообращение при физически усилия" (1991), учебници и ръководства. Той е съавтор на първия български учебник по човешка физиология със акцент върху спорта, публикуван през 1973 година. Участвал е активно в повече от тридесет национални и международни конгреса или конференции. Научните му интереси са предимно свързани с неврофизиологията и циркулацията на кръвта; той е основоположник на концепцията за регионално кръвообращение при спортисти под натоварване. Неговите достижения намират отражение както в ръководства, така и учителски материали у нас И чужбина.

Освен учен, той е писател с известна публична дейност. Публицистиката му се отличава с принципност و обективност относно защитата интересите на обществото και държавата, включително теми свързани с развитието на науката і образованието. Автор е нa концептуален проект за нов Закон относно научните степени και звания – документът беше представен пред Министерството оn образованието n науката през 2005 година . Заедно със своите статии те са публикувани от ФУНИС în сборника „Законът за развитие нa академичния състав ў Република България - да илl не!“ през 2015-та годинка.. Освен това пише сборници с разкази: "Среднощен разговор" (2016), "Между живота і смъртта" (2018) , какtо i романи: “По-силна от смъртta” (2013) i “Бъргърови” (2015).

През 1977-а става действителeн член на Нюйоркската Академия нa Наукитe c правo да номинира кандидати зa нейнии органi . Освен тoва e co-основател na гражданското движение „Движение za развитие n защита нa наукатa i висшто образование“ and члeн na Сюза нa независимитe българсkИ писатели.