Тракийското светилище на Асклепий до Глава Панега

В настоящата книга са изложени изследванията на светилището на Асклепий в района на Глава Панега, проведени между 1903 и 1906 година. Творбата включва 65 изображения и рисунки.

Вацлав Добруски (1858-1916) е забележителен български археолог, епиграф и нумизмат с чешки произход, считан за един от основателите на българската археология. Неговият интерес обхваща историята на Тракия и българската епиграфика.

Той е първият директор на Народния археологически музей, където организира експозицията по моделите на музеите в Прага и Виена. Осъществява събирането на всички открити подвижни археологически находки в страната.

Добруски започва систематичните археологически разкопки, като лично ръководи проучванията в асклепиона край село Златна Панега (от 1903 до 1906 г.), нимфейона при Огняново (през 1904 г.) и древните градове Ескус (от 1904 до 1905 г.) и Никополис ад Иструм (между 1906 и 1909 г.).

През 1907 година той поставя основите на българската археологическа периодика с публикуването на „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор е над петдесет статии свързани с антична археология, нумизматика и епиграфика, както и поредица от публикации под заглавие „Материали по археологията на България” между години 1894–1901.