Зад завесата на прехода

Една от най-разпространените мантри по време на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, управляваме страната. (Моят баща е Станко Тодоров, който дълги години беше част от върховното ръководство на Комунистическата партия.) За някои хора като Миглена Кунева, Сергей Станишев и Борис Велчев това може да се окаже донякъде вярно.

Лично за мен обаче остава само ролята на наблюдател в страни. Въпреки това се стараех да я изиграя максимално точно - като безпристрастна камера, която хладнокръвно улавя сцените от представлението наречено „Преход”.

Както във всеки абсурден театър, така и тук пиесата не разполага с ясно начало или край и няма установени правила. Под светлините на прожекторите главните герои – Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов и други – спазват предварителния сценарий: спорят помежду си, водят войни и след това намират начин да се примирят.

Зад кулисите обаче постоянно променяли сюжета - премахвали сцени и добавяли нови персонажи; репликите били дописвани под ръководството на фигури като Любен Гоцев и Джордж Сорос. А за пълния хаос понякога изскачали фараони, кредитни милионери и дори извънземни.

Така когато опитах да систематизирам картинките от тази пиеса в настоящата книга, резултатът стана една объркана история за едно объркано време.

За автора

Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Завършил е специалност "Право" в Софийския университет „Климент Охридски“. През целия си професионален живот работи единствено като журналист.
Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков“, „The umbrella murder“ („Убийството с чадъра“) и „Зад завесата на соца“.