Героичният човек

Д-р Янко Янев е философ, поет и есеист, който се счита за един от водещите представители на българското ницшеанство и неохегелианство. Той е автор на множество книги, статии и рецензии по философски и културни теми както на български, така и на немски език. Роден в Пещера през 1900 година, той завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия, където изучава философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет, а за кратко време оглавява културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г. получава покана да изнася лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Загива при англо-американските бомбардировки над Дрезден през Втората световна война на 13 февруари 1945 година. След 1944 година името му става забранено вследствие несъвместимостта му с комунистическия културен канон – той е изключен от Съюза на българските писатели като "фашист", а творбите му са премахнати от училища и библиотеки.

Янев разработва концепцията за героичния човек, която поставя под въпрос традиционните възприятия относно обществото, любовта и брака; критикува предразсъдъците от древността до съвременността; предлага уникални идеи за моралните ценности. Идеята за героичния човек резонира със съществуващите нагласи в европейската култура от онова време, особено във връзка с акцент върху расата и националната идентичност. Темата за героя придобива значимост точно преди Втората световна война чрез вагнерово-ницшеанските размисли, които са особено актуални в Германия през този период.