Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване

"Автографът" представлява относително ново явление в българската художествена литература, което се е утвърдило сред авторите и читателите през последните десетилетия на XIX век и началото на XX век. В този период автографът започва да се използва широко, особено под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи снимки – практика, която почти не съществува днес. В литературните среди обаче той придобива ясна форма и институционална легитимност, а в наши дни успява да възвърне своя статус и популярност с впечатляващи количествени показатели.

Книгата "Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване" представя един уникален поглед към развитието на автографа в българската литература от XIX век до настоящето.

Тази публикация може да бъде разглеждана като своеобразна "антология", включваща около 80-85 дарствени текста от периода на Възраждането, повече от 50 от следосвобожденския период и над 700 свързани с литературния живот във втората половина на XX века и началото на XXI век. Съдържат се също така кратки статии за отделни автографи (например тези на Христо Ботев, Сава Доброплодни, Васил Ст. Берон и д-р Кръстев), както и откъси от творчеството на различни писатели.