Ерик Кн.1 от Ерик. Сказание за силата

Над планинското езеро се стелят мрачни облаци, а зимата, отстъпваща, замразява тихата северна земя. Малко момче в кожени дрехи и с меч, украсен с гарванова глава, преодолява трудния терен, калта и тежестта на своя товар – останките на баща си Едсгар, величественият войн от Севера.

От небето струи бяла светлина към погребалната клада. Чуете звънлив звук, който запълва пространството около него; сякаш милиарди метални частици падат върху стоманен щит. В последните мигове Едсгар се обръща към Ерик за прощаване; красивите валкирии взимат неговия дух и той полита с тях към Валхала да заеме своето почетно място до Один.

Ранен и изтощен, Ерик тръгва обратно у дома да изпълни последната воля на своя баща. Сам е по пътя си, но не напълно самотен.

„- Коя си ти… – прошепна момчето.
- Аз съм дъщерята на Один и Зората на времето. – отвърна гласът като пролет - Аз съм Принцесата на зората. – добави девойката и хиляди арфи заграха нежна мелодия.
Усещайки как потъва в магическото преживяване, момичето отлетя далеч.
- Ще те видя ли някога? – попита той със сърце.“

Момчето попада в свят изпълнен с двуличие, предателства и опасности. Норните определят битките му като част от съдбата му – както реални така и невидими. Дали малкият воин ще оцелее? Ще успее ли да следва завещанието на баща си?

Вълнуващи приключения очакват Ерик при разлистването на книга Първа."