Рожденичката

Джордан

Той ми предложи подслон, когато бях на улицата. Не ме експлоатира и не ми причини вреда, дори стъпва внимателно около мен. Внимателно ме изслушва, защитава ме и вижда истинската същност на моята личност. Но…

Когато се прибира след работа, сърцето ми започва да бие учестено, а погледът му, изпълнен с желание, сякаш ме опарва.

Трябва да сложа край на това. Просто е невъзможно.

Сестричката ми някога спомена, че почти няма добри мъже – дори ако случайно срещнеш такъв, той със сигурност ще бъде ангажиран. Обаче не Пайк Лоусън е обвързаният.

Аз съм.

Пайк

Приемах я у дома си с мисълта да помогна. С времето обаче всичко става все по-объркано. Трябва да спра да я мисля и да престана да затаивам дъх при всяка нейна поява в къщи. Нямам право да я докосвам и не трябва да имам чувства към нея.

Тя е едва деветнайсетгодишна. Аз съм трийсет и осем години старец и баща на нейния приятел.

Сега те двамата живеят заедно с мен. Какво лошо може още да се случи?