Отзвуци. Христо Берберов (1875-1948) и неговото наследство

Монографията „Отзвуци. Христо Берберов (1875–1948) и неговото наследство“ разглежда живота и творчеството на художника Христо Берберов. Първите известия за него датират от 1894 година, когато като студент в Кралската академия „Албертина“ в Торино участва в първата изложба на Дружеството за подпомагане на изкуствата у нас с произведенията си „Мечкари“, „Шопкиня“ и „Голо тяло“. През годините публикациите относно него са оскъдни, но можем да намерим отзиви по повод участията му в общи художествени изложби във списания като „Изкуство“, „Художествена култура“ и „Художник“. Творбите на Христо Берберов получават коментари и през втората половина на ХХ век, особено във връзка с по-широки научни изследвания за българското изкуство.

Днес ние, наследниците му, имаме шанса след повече от сто години да разкажем обективно историята на художника – да открием, чуем и документираме част от нейните ехо. Изучавайки работите му, забелязвам уникалния му стил между романтичен реализъм и символистичен подтекст. Връзката със символизма привлича вниманието към живописта му сред съвременниците му; те лаконично отбелязват стила му. Неговият подход е трансцендентален – той търси истини отвъд реалността. На границата между двата века панорамните планински пейзажи, които сътворява Berberov, притежават тих хладен характер - сякаш рисувани за вечността. Художникът предава дълбоко чувство на възхищение пред красотата на природата; при дамските портрети той се стреми чрез външния образ към любовна мечтателност с цел достигане до висши духовни стойности. По-късно архитектурните композиции лишават човешкия бит от сцената: акцентът пада върху безлюдната среда с внушителния възрожденски дом като носител на загубена ценностна система според самия художник. Символиката в картините му остава деликатна и ефирна; тя подчертава универсалността, непреходността, вътрешната красота и важните човешки стойности - затова произведенията създадени през първата половина на ХХ век нареждат Христо Берберов сред артистите със склонност към символизъм.

Монографията "ОТЗВУЦИ" представлява колективен труд написан от трима завършили Нов български университет – д-р Анжела Данева, гл. ас.д-р Владимир Димитров и Елисавета Станчева.
Книгата е плодотворно сътрудничество между Нов български университет и Фондация "Цанко Лавренов".