Осъдени души

Вътрешната война в душите им е по-страшна от болестта, греха и дори смъртта.

„Осъдени души“ представлява както личен роман за една англичанка и един испански монах, така и произведение, което разглежда широки социални отношения. Личният сюжет е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу реакционните сили - за свобода и република. Авторът не цели да представи цялостно тази битка, но все пак я засегне чрез историческите, социално-икономическите и идеологическите ѝ причини, а също така показва конкретни проявления на конфликта, особено във втората част на романа с избухването на монархисткия бунт.

Според Димов съществуват две Испании — традиционната Испания на аристокрацията и католическото духовенство от едната страна, а от другата новата Испания — републиката с работниците и борците за свобода. Той се стреми да изобрази тези две реалности чрез пораженията на отделни личности, основните линии на Испанската гражданска война и кървавия конфликт между стара умираща Испания и новата възраждаща се. Освен това анализира характерния испански дух през миналото и настоящето.

Димов използва интересен подход: първата част „Краят на едно приключение“ ни поставя в контекста на франковата реакция в Испания; след това вторият и третият части ни водят към активистката среда по време на републиката и гражданската война. Такова сравнение — посредством контраста — прави образите много по-ясни. Сходен метод се прилага при портретиране на главната героиня: тя е представена в крайния стадий от своето развитие през първата част, докато историята ѝ може да бъде проследена обратно във втория и третия раздел.