За нервния характер

В своя основен труд "За нервния характер" Адлер отхвърля Фройдовата концепция за сексуалния нагон като главна движеща сила в човешката психика и предлага нова, иновативна теория. В нея той разглежда индивида като социално същество, чийто живот е тясно свързан с отношенията му в обществото.

Чрез задълбочено изследване на човешката психология, Адлер идентифицира основната причина за неврозите – липсата на чувство за принадлежност към общността и усилването на различни човешки слабости, които са взаимосвързани. Тези слабости включват:

- усещане за малоценност и несигурност
- тревожност, страхове и безсъние
- повишена защита, недоверие и чувство за вина
- бягство от реалността
- формиране на фиксирани идеи
- стремеж към превъзходство или власт
- увеличено самолюбие с тенденции да се унижават другите
- егоизъм, скъперничество и завист
- агресия, жестокост и деспотичност

Творбата "За нервния характер" се отличава със своето дълбочинно разбиране и реализъм; самият Адлер я оценява много високо: „Много малко учения могат да донесат такава полза на обществото чрез намаляване на желанието за власт и насърчаване на чувството за общност.”