Безпокойствата около родовия пол

Съвременните феминистки дискусии относно концепцията за "родов пол" предизвикват постоянни тревоги, сякаш неяснотата около термина може да доведе до провал на феминизма. Възможно е обаче терминът “тревога” да не трябва да носи само негативен оттенък. По времето на моето детство съществуваше нагласа, че изразяването на тревоги е нежелателно, тъй като би могло да навреди на някого. Тогава непокорството и укорите към него бяха обозначавани с едни и същи думи - това ми даде първоначално разбиране за сложността на властта: господстващият ред заплашва с безпокойство или дори го причинява, единствено за да избегне разстройването на други хора. Оттук стигнах до извода, че безпокойството е неизменна част от живота и задачата ни е как най-добре да го предизвикаме и как можем сами да се окажем в такова състояние.

С течение на времето критическите дебати започнаха да подчертават нови двусмислици. Забелязах, че понякога тревогата служи като евфемизъм за сложно мистериозни въпроси, свързани с предполагаемата загадъчност на женските преживявания. Четейки Симон дьо Бовоар, осъзнах, че животът като жена в мъжка култура те поставя в позиция на загадка и непознаваемост за мъжете; а след прочита на Сартр стана ясно, че всяко желание – особено хетеросексуалното – генерира тревога поради зависимостта му от женския "Друг". Появата й оспорва мястото и авторитета на мъжествеността.

Тази радикална зависимост между мъжествения субект и женското "Друго" внезапно показваше колко измамна всъщност е автономията му. Но макар този диалектичен обрат във властовите отношения мен не ме задържа достатъчно дълго - вероятно защото много други са успели напълно да се ангажират с него. Имах усещането, че властта надхвърля простото взаимодействие между субекти или динамиката между тях; тя всъщност играе роля при формирането именно на бинарната рамка за мислене относно родовия пол.

Запитвах се коя структура контролира субекта и Другото; какво стои зад бинарното разделение между "мъже" и "жени", както и стабилността им? Какви ограничения работят тук? Дали тези категории остават недосегаеми единствено когато са вписани в хетеросексуална матрица? Какво става със самия субект и устойчивостта им спрямо категориите за родови идентичности след като доминиращият режим около хетеросексуалността бъде разобличен като фактор произвеждаща тези привидно основополагающи категории?
Джудит Бътлър