Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото развитие на нацията напредва успоредно с дълбоки и обширни промени в икономическия и социалния живот на страната. Текстилната индустрия – представена чрез основните си две направления: абаджийство и гайтанджийство – обединява всички тези трансформации, а относително високият им степен на изследване позволява не само да се възстанови цялостният контекст на обществените изменения, но също така да се проследи развитието в икономиката, културата и политическата модернизация. Икономическият растеж през втората и третата четвърт на XIX век носи безпрецедентна динамика за предишните затворени планински населени места. Поради текстилния бум градчета като Карлово, Казанлък и Габрово преминават от периферия към централни точки за икономическия, образователния и политическия живот в България. Именно те раждат националните лидери, които водят борба за народна просвета, културна идентичност както и за независимост на църквата и държавата.

Книгата оспорва поне две утвърдени идеи в социалните науки: противоречието между традиционно и модерно е преувеличено; освен това концепцията за модернизационните процеси по модел "център - периферия", при която периферията винаги остава назад от центъра с цената на обществени страдания е детронирана. Освен това се поставя под въпрос още една догма – свързана с националната история – относно стратегичното положение на България. Напротив, изследването показва че откъснатостта – географска или инфраструктурна – допринася за специфичната асинхронност в икономическия цикъл на текстилната индустрия у нас.

Доц. д-р Милена Якимова (СУ)