Барокова реторика

Джулио Карло Арган отбелязва, че интелектът може да придобие ренесансова форма, докато чувствителността, която е по същността си ирационална, се отнася към изображенията. Величието на художника произтича именно от способността му да съчетава техника и образи, да въздейства на емоциите и да убеждава зрителя. Бернини се нарежда сред водещите фигури в тази култура; той преобразява символа – купола на Микеланджело – чрез колонадата на площад "Сан Пиетро" в алегория или манифест. Той е творец на някои от най-впечатляващите произведения в римския барок, като например психологическата илюзия на балдахина в "Сан Пиетро", който изглежда малък и подвижен, но същевременно безкрайно разширен. Подпорните колони са трансформирани във внушителни усукани бронзови стълбове, издигащи се свободно в пространството; над тях величественото пространство под купола на Микеланджело изглежда необятно и безкрайно.

Росица Йорданова завършила българска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1967 г., а по-късно аспирирала в Института за култура в Санкт Петербург (1981). През 1990 г. става доцент и след това професор във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", където иницира откритие на факултет "Изкуство, култура и масови комуникации" през 1993 г., заемайки поста декан до 2000 г. Нейната преподавателска работа е насочена към обучението по културa и изкуства (интеркултурно образование, културни политики) както и педагогика на творчеството; тя пише книги като „Учителят и художествено-културните ценности“ (1990) - със съдействие; „Етнокултурната ситуация...“ (1994), пак с партньорство; редактира сборниците „Детето и културата“ (1988) и „Интеркултурно образование“ (1996). Освен това ръководела проекта “Христоматия по парламентарна реторика” (2010), включваща студенти от специалност “Право”. През 2015 г. публикувала монография озаглавена „Глобалната културна политика на ЮНЕСКО“.