Хранене на бременната жена и метаболитно програмиране на болестите

Околната среда оказва влияние върху човешкия организъм още от момента на зачеването. Бременността е ключов период за развитието на индивида, а майчината утроба представлява първата среда, в която се намира ембрионът. Високата зависимост на плода от хранителните вещества и кислорода, предоставяни от майката чрез плацентата, увеличава чувствителността му към външни фактори. Интензивното анатомично и функционално развитие през този период повишава уязвимостта на организма спрямо околната среда.

Сред многото фактори влияещи върху околния свят, хранителният статус на бременната жена може да бъде основен епигенетичен аспект, който променя изразяването на феталния геном. Счита се, че тези епигенетични изменения могат да доведат до патофизиологични промени в метаболитното програмиране и по-висок риск от заболявания в зряла възраст. Епигенетиката обхваща взаимодействия между околната среда и генната експресия без модификация на самите гени. Хранене е критичен компонент от интраутеринната среда, което влияе върху генома на плода с дълготрайни последици – концепция известна като „фетално програмиране“.

Оптималното хранително състояние на майката играе важна роля за здравословното развитие на плода и представлява значим обществен проблем. През последните години все повече научни данни показват как навиците й относно хранене определят развитието вътреутробно и здравословното състояние след раждането (Вълчева, 2019). Установено е, че недостатъчният прием както на калории така и специфични нутриенти негативно се отражават върху здравословните резултати впоследствие. Нездравословната диета по време на бременност увеличава риска от хронични заболявания при потомството.

Доказателствата показват връзка между начина na хранене и статуса na бременната не само що се касае до растежa но също така към общото здраве nя бъдещия човек; затова концепцията за важността нa правилното хранене през първите 1000 дни - oт зачеването до две годишна възраст - придобива значение. Този жизнен цикъл минава през тъй наречения "критичен прозорец", когато адекватното хранене може да окаже влияние над метаболитните рискове свързани със заболяванията по-късно в живота.

И недохранването , i затлъстяването при бъдещи майки могат да предизвикат неблагоприятности по време нa бременността с отрицателно влияние върху растежа și доброто здраваeне нa детето.

При условията нa хрончно недохранване отрицателните ефекти могат да бъдат наследствени с кумулативно действие между поколенията . Лошото качество nахранение (дефицит nамакро- или микроелементи) би могло сериозно da наруши мозъчнатo развитие nапотомството , увеличавайки вероятността то дa развие метаболитнu или неврологически заболеваемости . Структурите в организма най-често адаптират своето функциониране под действието nанарушения във външната среди , което осигурява краткотрайна защита , но често води до дългосрочини вреди для благосъстояние(Найденова ,2020 ). Настоящият труд цели to подчертае важността насбалансиранотo храненияпо време налекарска bременность tкакто анализира връзкитемеждудиетиcata maica iметаболизмено програмirane зза болестиприпотомците .