Пандора. Сборник с емблеми

Терминът "емблема" произлиза от гръцки и означава мозайка или елемент от сглобяема мебел. Той обозначава специфичен литературен жанр в Западна Европа, който днес почти не се помни от читателите, но представлява едно от най-значимите печатни начинания по време на Ренесанса във Франция, Италия и Германия. Основоположник на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492-1550), който е учител на реформатора Жан Калвин (1509-1564).

Емблемата функционира като вид ребус. Тя има способността да комуникира чрез обекти и да изразява идеи чрез звуци. Процесът на нейното създаване следва поетичния идеал на Хораций, който многократно е бил почитан от различни хуманисти и творци през Ренесанса. В емблемата образът и текстът действително се свързват; изображението не просто повтаря текста, а го допълва. От самото си възникване емблемната литература служи като арена за интелектуална конкуренция между художници и поети, които се стремят или да открият словото в образа, или обратното – границите между двете сфери.