Движение и енергия в дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл

Убедеността, че светът е създаден и не е вечен в своето битие, а освен това има съществена разлика между Твореца и творението, представлява ключова характеристика на християнското богословие. В контекста на различията с гръцките философи, християнските теолози започват от начало, което е напълно трансцендентно спрямо света. Неоплатоническото разбиране за свръхсъщностното Единно се явява върховна пълнота на битието; затова то стои над самото битие, но принципално не включва нищо повече от онова, което вече е реализирано в творението. Християнските богослови правят метафизически "превод" по отношение на неоплатоничната идея за свръхбитийността на първичния принцип като дефинират абсолютната другост на Твореца относно сътвореното и ясно разграничават ролята им.

Признаването на абсолютната трансцендентност на Бога в християнството води до интересния извод: както отбелязва протойерей Георги Флоровски, светът съществува благодарение единствено и само на случайността. Докато раждането на Сина от Отца предшества всичко и носи вътрешна необходимост, актът на сътворение обаче е абсолютно свободен избор. Според общоприетото мнение сред византийските богослови и философи няма никаква задължителна причина или извъншни условия за Божия акт насочил към творчеството – следователно Бог би могъл да избере да не твори без това да засегне Неговата безкрайна перфектност. Това показва, че Бог не е задължен да бъде Създател по природа; той става такъв чрез воля. Творческият акт не допринася дори за Божествения идеал любов; замисълът за света може да бъде вечен, но това не означава автоматично присъствие при Бога - основата му произлиза от Неговата воля.

Представеният текст разглежда конкретен пример (задочен) спор между езичника Прокъл и християнина Йоан Филопон. Прокъл стартира спора през V век с написването си „18 аргумента“ в защита концепцията за вечността на света. Век по-късно Йоан Филопон опровергава всеки един аргумент последователно. Нашето проучване се фокусира върху четвъртия аргумент където се обсъждат основните разлики между еллинската философска традиция и тази православна християнска мисловност именно във връзка с понятието движение срещу енергийното действие — важното разделение тук очертава границите между неоплатонистката концепция за развитие и християнската идея за доброволното творчество.