Умрелите са живи

"Умрелите са живи" е малка, но значима книга, която разглежда темата за смъртта и нашите починали близки. Текстът в нея предлага вътрешен път към осъзнаване на отговори у читателя.

Както отбелязва Елеазар Хараш в предговора:
Смъртта не означава раздяла с любимите ни хора.
Къде беше човек преди да се появи на света?
Връщат ли се покойниците сред нас? Всички тук са завърнали се – откъде иначе биха могли да дойдат освен от другия свят?
Смъртта представлява излизане от физическото тяло и навлизане в съзнанието.

Тези, които живеят в зло, всъщност съществуват в смъртта - те я носят със себе си. Всеки, който носи злото, е кандидат за онзи отвъдния свят - както някой може внезапно да стане невидим по улиците. Дори ако изглежда невидим, незнанието остава с него; то му е спътник и придружител. Такъв човек прилича на движеща се гробница, преместваща се между различни низши светове. Това е пътят на злото.

За чистия дух няма смърт или умиране – има само заминаване. Онзи, който желае да избегне преждевременното напускане на този живот трябва да освободи себе си от всякакво зло; защото смъртта и злото вървят ръка за ръка. Смъртта служи като ограничение срещу развитието на злото и разпространението на невежеството.
Елеазар Хараш