Улица без паваж. Дни и вечери

Винаги е вълнуващо да наблюдаваш началото на творческия път на един автор – неговите първи разкази, филми или роли. Тези начален стъпки често са несигурни и колебливи, но зад тях се крие талантът, който по-късно ще се развие напълно.

Ако днес трябва да свържем дебюта на Павел Вежинов с определено литературно направление, то това би бил неореализмът вместо сюрреализма. В своите ранни разкази той представя не цветисти поляни, а градски сцени - улици, покриви и трамвайни линии. Вместо да фокусира върху отделни инциденти и индивидуални съдби, той рисува колективните образи и събития от живота. Неговите герои са хората, износени от трудностите на живота – обикновената дребнобуржоазна маса със собственост и финансови проблеми; студенти, които предизвикват обществения ред; семейства с недоволство помежду си или бедния писател сред богатството. Самият Вежинов отбелязва, че ако в произведенията му присъстват автобиографични нотки, те именно идват от тези разкази.

Книжката "Дни и вечери" внесе надежди за продължаване на традицията след Йовков без пропуски. С новаторските си сюжети тя предложи по-широки перспективи и по-гъвкав стил на писане. Не е чудно тогава защо книгата бързо беше разграбена за кратък период от десет дни. Чрез качественото си съдържание и социален ефект Павел Вежинов направил впечатляващ пробив в литературата.

Йордан Вълчев