Там, където свършва морето

Разказите в дебютния сборник на Зарина Василева, озаглавен "Там, където свършва морето", съчетават лекота и цветност, наподобявайки сапунени мехурчета. Въпреки това, те носят дълбок смисъл и отражение на реалността, което ги прави тежки като камъни или олово – неизменна покана за размисли относно живота. Чувствата тук са противоречиви; плачеш и се усмихваш едновременно, припомняйки си надеждата в добротата и човечността. Думите на Зарина имат силно въздействие; те приличат на клавишите на пишеща машина с безброй човешки истории, оставяйки следа върху душата ти.

Според Деян Енев разказите от този сборник разглеждат критични моменти от живота и поставят акцент върху важните теми за преходното и постоянното, видимото и невидимото. Те показват как логиката на живота не позволява лесни оценки за героите.

Ива Спиридонова споделя личната си връзка с главните персонажи – тя не само че успява да се идентифицира с тях, но ги познава още преди да прочете книгата. Независимо от различията в имената или местоживеенето им, чувството ѝ към тях остава живо благодарение на таланта на Зарина Василева. Тази книга е важен урок по човечност и приемане - урок не само за Ива Спиридонова , а за всеки един от нас.

Симеон Илиев Аспарухов добавя: животът може винаги да ни изправи пред изпитания; можем да станем обект на подигравки или забрава след заминаването ни от света. Именно тези деветнайсет истории служат като важно напомняне – всяка среща трябва да бъде опит вместо страдание; всяко слово носещо радост вместо тъга; всеки жест изграждащ мостове вместо пропасти.