История на науката от писанията на Аристотел до теорията за големия взрив

"От текстовете на Аристотел до концепцията за големия взрив.

Книгата "История на науката" разглежда откритията, които трансформират нашето разбиране за Земята, космоса и самите нас. Пътят към тези важни находки е бил дълъг и труден, извървян от хора с неугасим вътрешен импулс, готови да се изправят срещу утвърдени погрешни представи, понякога дори рискувайки живота си.

Между геоцентричния модел на Вселената според Птолемей и осъзнаването, че Земята е само една от многото планети са минали четиринайсет века; идеята за атомите като основни строителни блокове на материята произлиза още от древногръцките философи, но остава забравена в продължение на повече от двайсет столетия и получава научно потвърждение едва през XIX век; по също така мъчителен начин човечеството започва да разбира, че светът не е създаден единствено за човека и преминава през милиарди години развитие – както неживата природа, така и живите организми постоянно се променят под влияние на различни фактори. Освен това никой не контролира съдбата ни освен самите нас.

В тази книга ще намерите интересни факти относно борбата между остарели вярвания и иновационните открития; зрелищното падение на авторитети, почитани почти божествено в продължение на векове; консервативността в мисленето у хората, която ги кара да отказват признаване на очевидната грешка в предишните им убеждения дори когато фактите говорят сами за себе си.

Най-важното обаче е разликата между истинската наука и суеверието или религиозните догми. Тази разлика представлява научният метод формулиран първо от Франсис Бейкън: валидността на всеки експеримент зависи от възможността той да бъде повторен безброй пъти с идентични резултати. Всеки постулат може да бъде проверяван чрез подобни опити и всеки авторитет може да бъде оспорван при наличието на достатъчност доказателства."