Зазидани

В страниците на тази книга се разказва за старица, която вплита своите предсказания в гоблени. Бод след бод и цвят след цвят, тя изобразява бъдещето на хората от едно село, разположено до планина, толкова ревнива, че е необходимо да бъде взривявана, за да премине през нея влак – единствено реката е имала привилегията досега. Новият век вече е настъпил и след първата голяма война селото започва нов живот; сюжетът проследява три поколения през миналия век в място с двуглав козел, баячки и лечителки, скрито съкровище и случки наподобяващи сън.

Ако това ви навежда на мисълта за магически реализъм – абсолютно сте прави. „Зазидани“ представлява нещо различно от обичайните български исторически романи; тя споделя духа на магическите разказвания от средата на XX век в Латинска Америка и продължава да завладява света. Селото тук няма име; то носи своята сто годишна самота там, където за здравината на строежа трябва да се затвори сянка от човек.

Събитията в книгата може би няма да останат дълго запомнени – те са извити като историята на България през XX век и служат само като фон за незабравими герои, които пресичат съдбите си под знака на неизменната българска орисия. Намиращо се някъде в Северозапада, това село остава свързано със света; ще проследим неговите деца както в студената руска гора така и в горещата израелска пустиня. Замисляйки се по този въпрос ми изглеждаше невъзможно тези герои просто да са плод на авторското въображение – те изглеждат твърде истински; вероятно само имената им са фиктивни. Но авторът Петър Маринков ми сподели по време на разговор: "Не всички", а част от тях носят реалните си имена - мъже и жени от неговото родословие.

Това което най-силно отличава „Зазидани“ от другите произведения е езикът ѝ. Този благословен език ни е познат още от детството ни – той напомня приказките приготвяни от бабите ни със сладкодумие.
Веселина Седларска