Житейска хроника. Пътят на един учител през два века от Враца до Видин

Владимир Т. Иванов е роден на 7 април 1872 г. във Враца, в семейството на известна местна лечителка. Образованието си получава в различни училища във Враца. През учебната година 1890-91 той започва кариерата си като учител, първоначално в село Ковачевица, Ломска околия, след което работи и в селата Три кладенци, Стубел и Липен от Фердинандска околия; Малорад от Оряховска околия; Връв и Голямо Пещене от Врачанска околия; Неговановци и Смърдан от Видинска околия, завършвайки професионалния си път в град Видин. Завършва обучение в педагогическото училище в Лом и полага държавен изпит за учителска правоспособност в Кюстендил.

Той е съвременник на шест войни и участва активно като санитар по време на две от тях - при Чаталджа и Чанта, служейки във IV дивизионна болница на VI бдинска пехотна дивизия. Там се бори срещу избухналата през 1912 г. холера сред българските войски.

През повече от двайсет години (1915-1927) той записва своите наблюдения върху живота из "десет села, пет околии и три округа" в Северозападна България под формата на ръкописната "Житейска хроника". Записките обхващат почти 65 години опити: образованието – учениците и училищата; обществения живот – общинската администрация; политически конфликти – борби за властта; както личните му преживявания – приятелства разочарованията му , поетичните творби и журналистическите усилия (публикувал е статии в 17 издания). Така създава един задълбочен анализ на българското общество през края на XIX век до началото на ХХ век.

Умира на 2 юли 1946 г., във Видин.