Астрология на съдбата

„Свободната воля е способността да правя с радост това, което се налага.“
К. Г. Юнг
Защо идеята за съдбата е толкова обидна напоследък за съвременния читател? Дали понеже
свързваме орисията с липса на свободна воля, със загуба на контрол, с чувство за безсилие,
унижение и немощ? Защо значението на съдбата така се е откъснало от сходната източна
концепция за кармата?
В този шедьовър на авторката на множество популярни книги по астрология Лиз Грийн
разглежда темата от историческа, теософска, философска и астрологическа перспектива, като
дава по-широко възприятие какво представлява съдбата: разгръщане на естествени процеси, а
не предопределени или „писани“ събития в живота на индивида. Грийн твърди, че сме
загубили връзка с природата и естествените закони и че разбирането на орисията ни е
вникване в нашата обвързаност с естествените закономерности във вселената. Първоначалната
концепция за съдбата наистина я признава като принцип на причината и следствието, но
постулира, че ние, хората, обикновено сме твърде слепи, за да видим резултатите, заложени в
нашите действия. Винаги когато се замислим по темата за съдбата, неизбежно правим връзка и
с астрологията, тъй като концепцията за орисията се развива от представата за подреден
взаимосвързан космос. Чрез използването на митове, легенди, сънища, приказки и случаи от
своята практика, Грийн разнищва противоречивата и нелека тема, като вплита в разказа си
способи за осмислянето на съдбата с помощта на астрологическите транзити, прогресиите и
наталните конфигурации. Тя изследва зодиакалните знаци като описания на митично
пътешествие – пътуването на героя, при което той пристъпва към осъществяване на своята
орисия.
съдба и семейство
предопределение и свободна воля
орисия и трансформация
митовете и отразената в тях съдба
съдба и синхроничност