Лятото, когато се научих да летя

Отпуск. Океан. Плаж. Лавандулови поля. Горещина. Водни игри. Безделие. Хъркане през нощта. Сълзи на радост и тъга. Баби, които разказват истории. Кучета, играещи в двора. Приятелски връзки и споделени моменти на болка и любов с близките си - семейство и роднини.

Апатия сред чужденците, а също така процесът на порастване, смехът и тъгата от преживяванията ни – всичко това е искрено, изтънчено, осъзнато и автентично; носи историческа значимост.

Животът е драматичен, понякога трагикомичен, но винаги пълен с виталност.

„Лятото, когато научих се да летя“.

Ако прочетеш тази книга, можеш да откриеш начин да се повдигнеш над ежедневното или поне малко по-високо от земята...