Пророците от Библията до наши дни

Според тълковния речник, терминът "пророк" има две основни значения: първото обозначава човек, който предсказва бъдещето, а второто се отнася до лице, което говори от името на бога и обявява идващи събития.

От това определение можем да извлечем информация за произхода и развитието на понятието, както и неговата връзка с историческия контекст. Ясно е, че в началото то е имало вторичното значение – свързано с общуването с Бога. Според Библията (например чрез някои старозаветни пророци) не е било задължително пророчеството да включва предсказания за бъдещето. Това може да се разбере лесно, тъй като хората с дарба за предсказване са били наричани по различен начин през вековете (гадатели, врачки и др.). Следователно концепцията за пророк е свързана не само със споделянето на Божиите послания, но и с наличието на религия, която идентифицира правилния Бог и оставя писмени свидетелства. Затова дълго време след появата на всяка известна религия единствено признати от духовните водачи лица са били считани за пророци; другите личности с подобни способности често оставали незабелязани или смятани за еретици. В християнския свят ситуацията остава така продължително време. Поради тази причина първата част от сборника съдържа само тези пророци, които фигурират в Библията. Обикновено те се разделят на малки и големи пророци въз основа на това дали техните книги присъстват в Юдейската Библия или само в Стария Завет; тук обаче такова разграничение не е направено – вместо това те са подредени по азбучен ред с акцент върху важната информация относно всеки един.

В допълнение към индивидуалностите без запазени писмени сведения през XIX век настъпва период на интензивна активност сред хората със самопровъзгласили се пророчески дарби. Вероятната причина за този феномен е отслабването влиянието на църквата комбинирано с откритост към нови култури. Източните идеи започват свободно да навлизат в Европа и оказват значително влияние върху философската и религиозната мисловност там. Тук можем да зададем въпрос дали трябва да считаме хората създатели на уникални философски или теософски системи също за пророци? Смятаме, че положителният отговор би бил уместен при условие тяхното учение да печели последователи и повлияе социалното развитие благодарение именно на тях.
Пример могат да бъдат ариософите (фон Лист и фон Либенсфелс), чиито учения оставят трайна следа в историята.
Дори наличността около личността им множества последователи я приемащи като пророк би могла сама по себе си достатъчно основание для включването ѝ в настоящият сборник.

Като допълнителни характеристики бихме могли да добавим лечителските умения (за много индивиди именно тези качества ги правят разпознаваеми като пророци) както способността (или твърдяната такава) да прогнозира бъдещото.

Обобщавайки горепосоченото можем заключим , че книгата обединява разнообразие от личности определяни като пророци(подредени хронологично освен библейските които стоят под азбучeн ред). Направихме опит използвайки публичнодостъпна информация максимално подробно описан набор от различни персонажи . Заради множеството знаковити фигури сме ограничили времевия обхват до периода представен във Библията , както територия обсегнала най-вече християнския свят(при минимални изключения).