Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В тази книга за първи път в България се разглеждат онтологичните теории на Гуо Сян и Уан Би, както и концепцията за човешката природа на Лиу Шао. Освен това, тя анализира естетическия бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Джуан Дзи, Хъ Йен и Сян Сиу са известни със своята интелектуална критика през своето време, с поезията си вдъхновена от природата и философията на свободата – важен аспект в духовния контекст на Древен Китай.

Сюенсюе (мистичното учение) представлява синкретично преосмисляне на даоистката метафизика и служи като основно предизвикателство към размисъл в древнокитайската философска традиция. Неодаоизмът играе централна роля в културните среди по времето на династиите Уей-Дзин, съчетавайки спонтанността, изменчивостта и конфуцианския акцент върху знанието.

Притчите на Джуанцъ относно мъдреца и Пътя, както и вижданията на Лаодзъ за неуловимото трасират нови пътища за развитието на философията през периода Шестте династии (220 - 589). Влиянието на сюенсюе е значително върху разпространението на будизма в Китай, а също така оказва въздействие върху неоконфуцианството при династиите Сун и Мин.

Дебатите относно способностите и човешката природа (спорът между таланта и характера) поставят нови въпроси в областта на даоистките изследвания. Баопудзъ от Гъ Хун открива нови интерпретации спрямо многозначната непроницаемост και дълбоката мистерия около Дао.