Последният ловец на делфини

Както делфините се движат между водата и въздуха, времето сега и миналото, дълбочините и повърхността, както и между тук и отвъдното, така моят разказ ще съчетава живи и мъртви същества, спомени и легенди, преживявания и мечти. Той ще скочи през различни епохи и случки без да добавя нищо от себе си или да търси най-красивите изрази - защото това също е суета.

В затъмнения ъгъл на малък кинотеатр един мъж ще срещне младата жена, която е дошла в България за да проучи колективната памет относно делфините. От нея той ще разбере как само преди няколко десетилетия тези удивителни животни са били масово избивани в Черно море; след което той решава смело да се впусне в пътешествие назад във времето на собственото си семейство.

По време на Втората световна война учител по история случайно попада на любовта на живота си във влака. Но скоро след сватбата им той бива изпратен на фронта, където патриотичният му дълг се сблъсква с нова политическа действителност. България - страната заради която воюва - завинаги променя облика си под натиска на терора последван от тирания.

Още от древността - в множество митове на стари цивилизации или приказките на аборигенските племена - хората разказват за своето загадъчно сродство с делфините като със свои близки родственици, божествени создания символизиращи добродетелност и спасение.

„Последният ловец на делфини“ преплита настояще с минало και митология; динамично действие редува лиричните описания; архивните документи кореспондират с лични спомени. Понякога изящен, а друг път суров - този разказ разглежда теми като синова вина, колективна забрава , границите между човешкото битие και духа . И проследява как светлината - понякога трудно достижима - неизменно побеждава тъмнината.