Постсоциалистически траектории

Възможно ли е успешно да се преобразуват системите с държавна собственост, като в същото време се увеличават гражданските права на тези, които са лишени от имущество? Това представлява предизвикателството след социализма, което разглеждаме в настоящето сравнително изследване на новите демокрации в контекста на типичния източноевропейски капитализъм.

Изучавайки различните пътища след рухването на комунизма, един известен американски икономически социолог и иновативен унгарски политолог анализират необходимия иновационен характер на постсоциалистическите институции. Участниците там преосмислят икономическите активи и променят политическите ресурси. В условията на висока несигурност мрежата от предприятия става ключов фактор за икономическото преструктуриране, размивайки границите между публичната и частната сфера и създавайки специфични модели на междупредприятелска собственост.

За разлика от по-скорошните призиви за либерализиране както на пазара, така и на държавата, този добре обоснован сравнителен анализ подчертава ползите от консултативните институции като алтернатива спрямо традиционните пазари и йерархии. Чрез разширяване пределите на отговорността участниците в асоциации успяват да постигнат споразумения, които увеличават правомощията им за реализиране на реформаторски инициативи.