Лице в лице със смъртта

„Защо българските поети решават да сложат край на живота си?“ Този тревожен и открито зададен въпрос към нашето интелектуално самосъзнание (ако изобщо такова все още съществува) е основната тема на настоящата книга. В историята на българската литературна критика, самоубийството рядко се разглежда като сюжетен или биографичен елемент в творчеството на авторите - този проблем остава почти непознат и дори може да бъде смятан за несериозна задача за проучване.

Неясно как, но трайно се е утвърдило схващането, че самоубийствата не са присъщи за здравия прагматичен дух на българите. Но замисляли ли сме се колко много писатели у нас са прекратили живота си по собствена воля? Самото изброяване на имената им представлява сериозна провокация срещу установения интелектуален мит: Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Никола Ракитин, Иван Бурин, Пеньо Пенев, Минко Николов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Петя Дубарова.

Причините зад финалните избори на всеки от тях варират в зависимост от индивидуалния им житейски път. Обаче професор Ст. Илиев успява в своите анализи относно Д. Бояджиев, П. Яворов и другите посочени автори да ни убеди в това — освен традиционното обяснение за конфликта между „личност и общество“, съществуват метафизични и психологически фактори при раздялата с живота им; те оставят следа в многопластността на техните текстове. Непосредственият биографичен завършек предизвиква нов прочит върху темата „любов – смърт“ („живот – смърт“), която изследвачът детайлно разкрива под нов философско-естетически ъгъл във всяка от тези творчески вселени.

През 30-те години на XX век започват скромни опити самоубийството да бъде разгледано през призмата на народната психология у нас. Почти седем десетилетия по-късно работата на проф. Стоян Илиев става първата значима стъпка за възобновяване философско-критическите дискусии около темата и показването че има различна перспектива към литературната история свързана със самоубийствата. За жалост трябва да признаем факта че ние продължаваме да изоставаме спрямо общоевропейските стандарти именно благодарение на неправилното табуиране и дистанциране от подобни научни проблематики като тази относно самоубийства в литературата (може да спомена две важни руски изследвания: И.Паперного). Книгата му "Лице в лице със смъртта" предлага необходим поглед върху преосмислянето а канона ни сред модерния интерпретационнен контекст.
Христо Манолакев