Под манастирската лоза

Елин Пелин открива неща, които остават непознати за другите селски писатели: той представя обикновения, малък и онеправдан селянин, който съществува в тясна връзка с природата и е настроен против „града“. Този герой притежава изключителна душевност и отчетливи индивидуални черти. Той носи нова форма на психологизъм и субективност. Писателят изпитва дълбока болка за съдбата му именно защото осъзнава богатството на неговата човешка душа. В динамиката на чувствата у героите на Елин Пелин се крият важни истини относно човечността. Авторът успешно надхвърля традиционното разбиране за селяните, прилагано досега, което ги свежда до две основни характеристики: идилична невинност и спонтанен социален протест.