Литература и интелигенция

Боян Пенев, дълбока и вътрешно силна личност с богат мироглед, е най-забележителната фигура в нашата литературна критика и литературноисторическа наука през първата половина на 20-те години. Той изглежда цялостен и завършен като индивидуалност още от ранна възраст. Спомням си, че през 1930 г., три години след неговата смърт, бяха публикувани откъси от дневника му, воден през 1908 г., където рано е формулирал основните принципи на своето творчество. В него той подчертава, че писателят не трябва да бъде оценяван за тенденциите в произведението си — защото те са временно явление с историческо значение — а за живота, който е извлякъл от душата си и вложил в творенията си. Животът, който вдъхновява читателя да го преживее по-късно. Това представлява оригиналното начало на неговото философско виждане относно литературата.