С яка от камък, воденичен камък. Стихотворения

Николай Кънчев е роден в плевенското село Бяла вода. Той изучава българска филология в Софийския университет и започва да публикува свои оригинални и преводни поетични творби от 1957 година насам. Между 1968 и 1980 г. му е забранено да публикува. Първата му стихосбирка, озаглавена “Присъствие”, излиза през 1965 година, а след нея се появяват още множество заглавия: “Колкото синапеното зърно” (1968), “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981), “Нощен пазач на зората” (1983), “Лайкучката не хапе, а ухае” (1984), “Вълни на вероятността” (1985), “Редом с всички мигове” (1986) и "Със слънце на сърцето" (1988).

Кънчев има заслуги и като преводач – той е адаптирал "Антология на грузинската поезия", както и антологията "Петима съвременни френски поети": Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мешел Деги и Клод Етебан. Неговите поетични сборници са били преведени в редица страни, сред които Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия,, Испания,, САЩ и Франция.