Иван Георгиев – Рембранда/ Ivan (“Rembrandt”) Georgiev (1938-1994) / Албум, двуезично издание на български и английски

„На духовното бойно поле битката е винаги на живот и смърт.”
Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е участвал в изложби и не е продавал своите творби. След като изпраща картини за участие, които са отхвърлени, той решава да не предлага повече произведения на оценка от журита. Освободил се от риска да бъде одобрен или отказан, купуван или критикуван, глух към мнението на другите - когато Илия Грънчаров го пита защо не представя работите си на изложби, Иван отвръща: „Ако поставя картината си до тези врабчета, ще стана едно от тях." Често използвайки зебло или плат за дюшеци върху грубо изработени дъски, той преминава през реалистични портрети и пейзажи към абстрактни композиции. Излизайки извън рамките на реализъм и късен импресионизъм и преминавайки през различни стилове - понякога артистично разсеян с бързи щрихи, а понякога взискателен до крайност с натрупване на слоеве - той постепенно деконструира лицата, домовете, дърветата и плодовете; движенията му с четката усилват вибрацията до степен да размият формите.

Както конкретната така и абстрактната живопис на Иван Георгиев представляват важни явления без чието проучване картината на българското изобразително изкуство би изглеждала непълна. Неговият протест срещу клишетата на социалистическия реализъм може да се сравнява с този на Генко Генков, Лика Янко или Димитър Казаков по уникален начин. Характеризиращ се със своята херметичност и затвореност спрямо публичността, той напълно отказва участието си в показването или търговията със своите творения. Пътят му представлява собствено алхимично търсене сред пластичните трансформации във европейската живопис след 19-ти век до 20-ти век – почти енциклопедично по обхват. По-лесно е да изброим теченията, които не са привлекли вниманието му отколкото онези с които взаимодействал активно.

Живописта му постоянно се променя и остава лесно разпознаваема благодарение силната си енергия независимо от стилистиката; чувствата варират между радостно опиянение до мрачен сарказъм. Искряща или блестяща , неговото творчество демонстрира концепцията за битието като непрекъснат баланс между светлината и тъмнината.
На една своя рисунка написал: „Красотата е бездънен мрак." Шекспир , Сонетите".