Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност

Апаратът на бившата Държавна сигурност не успя да се справи с поставените му задачи. През 1989 година, след като работодателят му загуби властта, многобройните щатни и нещатни сътрудници започнаха масово да се разпръсват в опити за спасение - както индивидуално, така и в групи. В повечето случаи успехът им беше забележителен. Макар че Държавна сигурност се провали в ролята си на гарант на управленския монопол, тя ще бъде запомнена в историята благодарение на обширното си писмено творчество от почти пет десетилетия. Част от това наследство е за съжаление унищожено и изгубено за света, но оцелялото не е малко. То представлява своеобразно отражение на времето – продукт на колективно усилие, което би трябвало да служи като огледало за българския народ поне още половин век напред.

През 1998 година законодателят даде възможност на Жерминал Чивиков да погледне в споменатото огледало за първи път. Роден през 1945 г. в Русе, авторът живее в Холандия от 1975 г., където първо изучава литература, а по-късно работи като журналист и редактор в радио "Дойче Веле". Когато разглежда предоставените му архивни документи от Държавна сигурност, Чивиков открива образа на младеж със същото име като неговото и някои общи черти с него самия. Става дума за персонаж с очевидни литературни качества, чийто характер е оформян творчески от почти всичките му приятели от миналото. От този образ той научава факти за себе си и своите близки приятели, които никога преди не е подозирал.

Смята се, че човечеството преминава през миналото си чрез смях – понякога придружаван с лека тъга.

От 1990 година насам Жерминал Чивиков редовно публикува статии във вестник "Култура". През 2007 г., книгата му "Делото Милошевич" бе преведена и издадена на български език.