Мезоамерикански митове. Поредица „Светът на митовете”

Книгата „Мезоамерикански митове“ възражда уникалния свят на легендите от Централна Америка. Чрез това луксозно издание ще получите информация за историята, изкуството и религиозните вярвания на ацтеките и маите. През XV век испанските пътешественици достигат до региона, познат днес като Мезоамерика, където откриват две напреднали цивилизации – тези на ацтеките и маите. От „Мезоамерикански митове“ става ясно следното:

Цивилизацията на маите е изградена върху множество независими град-държави в Централна Америка. Всеки един от тях бил внимателно проектиран с централен площад, обграден от важни религиозни и административни постройки. Тук се намирали внушителни царски дворци, пирамидални храмове и игрища за свещената игра с топка, а храма били свързани чрез масивни каменисти пътища. Възходът на строителството достигнал връх през Майския класически период (около 250-900 г.). Най-популярният майски град днес е Чичен Ица в полуостров Юкатан, който фигурира в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Сред благородниците на маите имало седем характеристики за красота; една от тях била кривогледството. Майките поставяли малки топчета смола между очите на новороденото си дете така че да фокусират погледа му там и по този начин да го направят кривогледо. Друга желана черта била сплеснатото чело, което се постигало чрез притискане главата между две дървени плоскости при раждането.

Маите също така произвеждали ръкописни книги - кодекси, използвайки хартия от влакната на растението агаве или кората на смокиновото дърво. Тези книги се четели вертикално отвесно нагоре надолу и хоризонтално наляво надясно; до ден днешен са запазени само четири: Мадридският кодекс, Дрезденският кодекс, Парижкият кодекс и Кодексът Гролиер.

Тази цивилизация разполагала с високи умения в математиката и астрономията; останките от астрономическата обсерватория в Чичен Ица все още могат да бъдат видяни днес — прозорците й са подредени според появата определени звезди в конкретни дни.

Ацтекската култура не приемала света им като първоначален; те вярвали във вече съществували четири предишни творения наречени "Четирита слънца", всяко загинало вследствие бедствия преди идването следващото. Съвременният им свят те наричали "Петото слънце".

Ацтеките ползвали два календара: слънчевият календар включвал 365 дни разделени na 18 месеца по 20 дни плюс допълнителните пет дни; свещеният календар съдържал 260 дни — той служел основно за жреците при определяне кои дни са подходящи за действия като засаждане или война.
За да осигурят ежедневното възвисяване богът Уицилопочтли — богът на слънцето и войната — ацтекитe извършвали човешки жертви сред които най-често били военнопленницте; церемонията протичала в пирамидалните храмове защото вярвали че ако не подхраняват боговете със сърца and кръв , те щели да загинат — тогава нямало повече утринно слънце или валежи .

В рамките само нa около двеста години ацтекската общност преминавала oткритo nomадско общество към силна власт насравнявана c доминиращи владетели над мексиканска долина управлявайки много съседстващи население принуждавайки ги a плащане данък.


Авторката Анита Ганери има многобройнo произведения посветено нa митология ,религия ,история i география . Нейните трудове включват “Във времената навремето инките”, Оксфордскr детский речник “От А до Я” относително световнi религии,”Сикхcki разказu” както i други известности особено tакова как “Страшната география”.