Преображение Господне

Георги Михалков е роден на 21 май 1952 година в София. Той завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е един от малкото съвременни български автори, които пишат на два езика - български и есперанто. Първите му литературни творби се публикуват през 1978 година в Будапеща, където живее осем години и става член на съюза на младите унгарски писатели. Неговите разкази са печатани в множество литературни списания в страни като Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция и Япония; интересното е, че произведенията му са по-известни зад граница отколкото у нас.

Михалков има редица сборници с разкази: "Тайнствената светлина" (1978 - Унгария), "Насън пътувам" (1992), "Затворената мида" (2001 - Швеция), "Глинената камила" (2002) и "Почивка на Карибите" (2006). Освен това той написва повести като "Златният Посейдон" (1984 - Унгария) и "Майски дъжд" (1984 - Бразилия), както и пиеси като "Ще живеем!" (1983 - Унгария) и "Доктор Браун е у нас" (1987 - Унгария). Негови есета включват сборниците „Белетристични есета“ (1987) и „Литературни откровения“ (2000). Романът му „Преображение Господне“, издаден през 2008 г., получава награда от Министерството на културата.

През 2001 г. сборникът му с разкази „Затворената мида“ печели наградата за годишна творба от швейцарското списание “Литература Фоиро”. Някои от неговите пиеси успешно се представят в градове като Будапеща, Варшава, Краков и София. Произведенията му са преведени от есперанто на английски, португалски, руски, хърватски, шведски и японски. Георги Михалков e член на ПЕН-клуба , а негови разкази често могат да бъдат намерени във вестниците “Капитал Лайф”, “Литературен вестник”, “Сега” сред други публикации.