Командирът (Спомени за моя баща)

За пръв път осъзнах, че баща ми е оставен на произвола на съдбата и не може да очаква помощ от никъде. Към края на октомври 1944 г. получихме заповед за неговото освобождаване поради изтичането на 20 години служба във Въздушните войски. Документът беше подписан от полковник Дреников, който изглежда временно ръководеше нашата авиация до назначаването на генерал Ганчо Манчев в този пост (1944-1946 г.). На 14 март 1945 г., когато майка ми се върна в София, тя каза: "Теди, убиха баща ти"...

В книгата се разказва за живота на Васил Вълков. Той е пилот от 1928 година и е бил началник на аерогарата в София, която тогава се намирала в Божурище. Освен това е управлявал Държавната аеропланна работилница и командвал Първи армейски орляк - Божурище. От 1 май 1942 г. до 9 септември 1944 г. той е бил командир на шести изстребителен полк в летище Марно поле Карловско. След деветото число през септември му била възложена длъжността командир на Въздушната ескадра, но след десет дни вече бил преизбран за главен интендант във Въздушни войски. В началото на октомври той бе арестуван и изпратен в Пловдив; няколко дни по-късно получил заповед за уволнение поради навършването на пенсионна възраст.