Хубавите ръце Т.2 от Съчинения в девет тома

В своето творчество Ивайло Петров постоянно разглежда сходни теми, но използва различни подходи. Затова той успява да бъде както познат, така и иновативен: универсалните човешки страдания са представени чрез български контекст и герои. Всеки негов разказ представлява опит за разгадаване на човешките тайни и демонстриране на скритите мотиви зад действията, както и сложната връзка между доброто и злото. Като дълбок психолог, той съчетава универсални идеи с българска специфика и социална ангажираност. В този сборник творчеството му е най-близко до реализъма на Елин Пелин, който можем да видим в "Под манастирската лоза". Човекът отново е поставен между светлите и тъмните сили; трагедията и комедията се преплитат, а хуморът, гротеската и ironията стават алтернативни проявления на мъдростта и прощението. Смъртта се възприема като част от живота. Над всичко това остава вечният копнеж за красота – неуловима в ежедневието ни – която само временно проблясва през безкрайната природа, очите на търсещия човек и ръцете му творци.