Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов

Той е сред най-значимите поети в България. Тя е неговата муза, вдъхновила известните му творби „Горчиво вино” и „Обич за обич”, а също така сама пише стихотворения (нейни текстове са основата на най-популярната песен на Маргарита Хранова – „Устрем”).

Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, двамата вече имат семейства, но между тях възниква силно чувство, което ги подтиква да пренебрегнат социалните норми и предразсъдъци от своето време. Тази забранена любов става мощна източник на вдъхновение за редица шедьоври в българската любовна поезия. Настоящото издание разказва историята на това чувство чрез дълбоко лични лирически послания към любимата, които се публикуват тук за първи път, както и с вечнозелените произведения, с които поколения българи изразяват своята любов.

Сега, петдесет години след първата им среща и тридесет години след смъртта на Петя, за първи път стават публични детайлите около тяхната връзка. Подобно на баща си Милуш, който отвежда майка й от родителите й, така и Евтим успява да "открадне" голямата си любов – не от дома им, а от техните бракове.

Петя Йорданова работи като секретар в Дом на учителя през март 1964 г., където членуват поети като Дамян Дамянов и Георги Струмски. Няколко дни по-късно тя звъннала на Евтим – тогава секретар на читалището в Петрич - за да уредят посещение през април по времeто на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г., когато гостите пристигнали в Петрич те посетили Самуиловата крепост; именно там под звездното небе избухнало новото романтично усещане между тях.

Честото общуване чрез телефонни разговори и пътувания до София започнало да разкрива тайната им връзка пред обществото; това довело до трудности и скандали. Връзката помежду им била неприемлива според стандартите тогавашното общество: многократно били извиквани от партийния елит – той беше повикан няколко пъти висши партийни инстанции , а тя - във Централния съвет на профсъюзите. Въпреки всичко никой не могъл да спре чувствата им – нито задълженията към семейството или партийните лидери могли да ги разделят; тази забранена любовь продължава три десетилетия до смъртта й...

Изданието включва снимки от личния архив на автора плюс репродукции от творчеството му прилагани към художничката Ралица Денчева.


**СТРАХ**

В песните ти го написах,
в молитвите си признал –
откраднах те с единствена мисъл,
няма защо страх ме е вече.

Защо открито не преминем
чрез света завистлив?
Да ме целунеш пред очи зли,
които ще проклинат мен дълго.

Да минем стари улици,
погребвайки глави зад доносници.
Под прозорците минаваме
пред злословци измислящи клюки.

Дори църквата неделна можем
да посетим без умствена превеса
без значение какво ще кажат
след нас или пред нас.

И чашата горчива изпийме -
без страх от трънени венци.
Страхът убива ни постепенно
и прави ни подлеци после.


* * *

Сега си край морските брегове.
Водният свят бушува,
удряйки плажа,
защото там си с Него.
Скалистият риф пада
превръща се във вода;
там със Него ти оставаш.
Облаците страдат душевно ,
защото там сме само Ние...
Всички чувства крещят!
Всички протестира!
Болките растат!
Моят живот?